Имаме ли място на европейската културна сцена десет години след приемането ни в ЕС?

На този въпрос отговаря изключителното издание за 10-годишнината от членството на България и Румъния в Европейския съюз

Приобщаването ни в голямото семейство на Стария континент ни е инспирирало и провокирало да създаваме много неща в този 10-годишен период, смята артистичният директор на Фондация „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева

Книгата всъщност показва какво се е променило. „Източни пиеси” на Камен Калев е такава промяна. Има обаче и промени в негативен аспект, казва Виктор Янков

20 авторски текста в 10 културни теми и над 150 архивни фотографии събира в себе си изданието, посветено на 10-годишнината от членството на България и Румъния в ЕС. Съвместният проект на Европейските столици на културата Пловдив и Тимишоара вече се разпространява безплатно както на хартия, така и онлайн. Двата града обединиха усилия през последните месеци в контекста на културните процеси, протичащи в двете държави – членки след включването им в голямото европейско семейство през 2007 година и създадоха мащабна антология, запечатани в 300 страници на три езика. Редактор на изданието от българска страна е Димитър Стоянович – историк, главен редактор на списание L’Europeo и водещ на „Денят започва с Култура“ по БНТ1. В архитектурата, дизайна, визуалните изкуства, редом с киното, театъра, литературата, фотографията, медиите и книгоиздаването, ще открием имената на авторите Явор Гърдев, Георги Лозанов, Светлозар Желев, Владимир Зарев, Геновева Димитрова, Лъчезар Бояджиев, Анета Василева, Лидия Манолова, Лиляна Караджова. Луксозното издание бе официално представено на коледното парти на Фондация „Пловдив 2019”, с което екипът й обяви преместването си в Тютюневия град. То е и първият проект с новото лого на „Пловдив 2019”.

Книгата е впечатляваща като дизайн, текстово и визуално съдържание. Корицата е дело на дизайнерите от студио ПУНКТ и е по супер концептуалната неонова работа на българският съвременен творец Правдолюб Иванов „Граница по памет”. Алманахът е плод на огромен труд и координация между много хора от двете страни- България и Румъния. Виктор Янков от Фондация „Пловдив 2019” си спомня, че с редакторката от румънска страна на шега често си задавали въпроса как въобще двата страни са влезли в Европейския съюз. 

Книгата се появи с въпрос. Много ли са или малко десет години? Преди време, на конференцията  „С душа за Европа” във Вроцлав, започнах изказването си с това, че България е относително млад член на Европейския съюз. Оказа се, че говорящите след мен страшно много се бяха впечатлили от това, че ние десет години по-късно се преживяваме още като относително млад член. Което остана тема в последствие за това дали наистина сме узрели като европейци, по какъв начин Европейска столица на културата се свързва с това членство, как ние и Румъния преживяваме вътре в ЕС. И понеже в тази конференция участваха и Тимишоара, и Клуж, идеята се появи тогава в разговорите между нас. И основно в дискусиите по въпроса много са или са малко десет години. Това бе въпросът, който роди това издание, казва артистичният директор на Фондация „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева.

И отговаря, че десет години са малко са съзряване на много институции. И за съзряването на родната ни културна общност за предимствата, които имаме вече като част от голямата европейска сцена. Да, все още са малко за нас тези десет години, явно. Достатъчни са обаче да наберем самочувствието като по-зрели, да можем да анализираме, да говорим и да осъзнаем, че много неща са се случили в тези десет години, особено в културната сфера. Неща, които са били провокирани и инспирирани от европейското членство на България. Доказват го многото събития, организации и фестивали, които са се появиха в този период. По това личи, че вече сме узрели, за да се приемем като пълноправна и пълноценна част от европейската сцена. И че членството в ЕС ни е инспирирало и провокирало да създаваме неща в този 10-годишен период. , смята Куюмджиева.

Въпросът е какво може да ни провокира от тук насетне. Куюмджиева има отговор. Това да бъдем абсолютно адекватни и актуални на това, което се случва около нас по света. Това винаги е било моята лична професионална провокация- да гледам, да се информирам, да се интересувам и да бъда максимално адекватна. А да не съм си самодостатъчна, самодоволна и велика в своята изолация и локалност. Не. Трябва да се сравнявам и да имам някакво чувство за критичност, подчертава артистичният директор на „Пловдив 2019”.

Тази книга решава няколко въпроса. Единият е чисто вътрешен. Нека опознаем Румъния малко по-добре. Но има и една малко по-голяма тема. Книгата следва да даде някакви отговори на въпроса за общоевропейския скептицизъм към ЕС, на който ставаме свидетели в момента. Защото в България все още не го срещаме ежедневно. Дори крайнодесните политически формации тук не са евроскептици в своята изначална посока. Обаче това, което става в Полша, онова което се заражда в Австрия, са голямото предизвикателство пред ЕС. Именно заради това и Западните Балкани са толкова интересна тема в момента на общоевропейско ниво. Извън този политически контекст, в който седи книгата, която сама по себе си не е политически текст,ние търсим един доста елегантен начин да покажем, че за десет години в България и Румъния са се случили доста добри неща в тези десет теми, които сме подбрали. И могат да се изведат много примери. Авторите вътре виждат и проблемите, и постиженията. Но ако успеем да постигнем първата практична цел на книгата- да прочетем малко за Румъния и да разберем какво става там, е достатъчно. Защото ако всеки от нас се напъне, може да се сети за десет френски автора или десет италиански. Но за десет румънски, едва ли. Продължаваме да гледаме Балканите с леко пренебрежение, бъдейки в собствената си кошара. Това са по-широките цели на книгата, казва двигателят в създаването на книгата от страна на „Пловдив 2019”- Виктор Янков.

Отговарящият за международните контакти в екипа на Фондацията подчертава, че книгата не е пропагандна. Статиите вътре са аналитични, доста искрени и авторите наистина работят в пълна свобода в това отношение. За мен бе важно да бъде добро издание. Да изглежда добре, да се разпространи добре. Да има визията и харизмата книгата, да искаш да я отвориш, но и да я притежаваш в библиотеката си, казва Янков.

Първоначалната идея била изданието да е изцяло дигитално. Оказва се обаче, че като говорим за културата, нещата не могат да бъдат толкова прости. Затова се стига и до хартиения вариант, като книгата е достъпна и онлайн. И двете издания се разпространяват напълно безплатно. 

Целия текст четете в КАПАНА.БГ